28 мая 2014 г., 09:59

Градът на младостта

630 0 0

Детството ми в моя град премина

с мама, татко, моя брат.

Снимахме се все щастливи

в парка"Габера", на Марица и на панаири!

 

Аз не зная колко хора го обичат,

живели отпреди и засега.

Мене градът завинаги обрече

и за такава обич да тъжа!

 

Завръщам се в спомени далечни.

В младежките бригади с труд и песни.

Дърветата, от мен и моите връстници посадени.

Сега гора са с клони устремени!

 

Блоковете със свод-тунели спасяваха ме не ведъж.

Обичах и момчето, не ни валеше дъжд!

Незнайни има много като мен,

оставили в града любов или рефрен!

 

Обичах мините и слизах под земята.

Знаех! Беше забранено! Исках да се уверя!

Топли ли са земните недра?

Откъде изтича минералната вода?

 

В историята за града - ще се повтори

как на закуска се говори - за формули и за разтвори.

За химиците и млади хора, работили на смяна

в "Химкомбината" и другите заводи с много вяра!

 

Обичах парка и Поета.

Носех му цветя и бял лист с молив

... да допише стих, кратък, прозорлив!

Но кой тогава би разбрал - поет,

написал послание върху малък - етикет!

 

//Ще отида в моя град с приятели до Марица да се посмея.

Водите ù с диви круши пак да меря!

В сенчестите гори до Меричлери расте кокиче.

Очите ми, за любимото си цвете закопнели...//

 

А може би градът далечен ще остане.

В душата си ще го развявам, като знаме!

И всеки, който е живял в Димитровград, разбира,

че върху младежките мечти градът се разпростира!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...