В началото бях главна буква, Защото бях в началото. Отначало започвах да уча, отначало да тичам, да обичам – от самото начало. Да си главна буква е прекрасно! Като началото. После станах правописна грешка – буква на инат – любоФ, вместо любоВ, Бич, вместо Обич, вместо Ласка – ДРаска, вместо Поглед – Оглед, Вместо Пръв – Кръв! Преодолях грешките, но не ги поправих. Сега – като многоточие – все недовършвам, все недоправям; най-хубавото за другите все оставям. Финалът ми някъде все тича, а без финал, колкото и да е хубаво началото, смисълът го няма никакъв. От време на време си спомням, мълчейки многоточно, точно за времето, когато бях запетая – беше хубаво да знаеш, че има още и още, че не му е дошъл краят, да си мечтаеш за ново, преди следващата запетая. Но, време е, когато му дойде времето, да мога категорично да тропна накрая и да сложа края – спокойно, въпросително или удивително. И тогава между всичките ми пунктоационни трансформации, надявам се да не тичат безсмислици.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
С много усмивки
Веси