4 авг. 2006 г., 19:22

Граматика на живота

1.2K 0 11
Граматика на живота

В началото бях главна буква,
Защото бях в началото.
Отначало започвах да уча,
отначало да тичам,
да обичам – от самото начало.
Да си главна буква
е прекрасно!
Като началото.
После станах правописна грешка –
буква на инат –
любоФ, вместо любоВ,
Бич, вместо Обич,
вместо Ласка – ДРаска,
вместо Поглед – Оглед,
Вместо Пръв – Кръв!
Преодолях грешките,
но не ги поправих.
Сега – като многоточие –
все недовършвам,
все недоправям;
най-хубавото
за другите все оставям.
Финалът ми някъде
все тича,
а без финал,
колкото и да е хубаво
началото,
смисълът го няма никакъв.
От време на време
си спомням, мълчейки многоточно,
точно за времето,
когато бях запетая –
беше хубаво да знаеш,
че има още
и още,
че не му е дошъл краят,
да си мечтаеш
за ново, преди следващата
запетая.
Но,
време е,
когато му дойде времето,
да мога категорично да тропна накрая
и да сложа края –
спокойно, въпросително или удивително.
И тогава
между всичките ми
пунктоационни трансформации,
надявам се да не тичат безсмислици.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румена Румена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...