24 нояб. 2021 г., 23:28

Граница

631 13 6

Ще ме забравиш ли преди да се намерим?

В началото сме били близко.

Сега е трудно да вървим един към друг.

И времето със разстоянията ни разделя.

 

...Разговори...разговори...

Неусетно сме потънали във тях.

Станали сме част от себе си

преди да се измерим.

И любовта е границата между нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбоко съм благодарен за поощрението, което ми давате, скъпи колеги по перо и приятели! Поощрение чрез коментари, оценяване и Любими. Всеки автор е щастлив да усети такава подкрепа. Това ме мотивира да пиша и занапред.
    Бъдете благословени!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Обреченост! Да се изгубим преди са сме се намерили или да се намерим когато сме се изгубим!?
  • Умно и въздействащо. На читателя, за нея не знам...
  • Настръхнах. Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...