24 нояб. 2021 г., 23:28

Граница

625 13 6

Ще ме забравиш ли преди да се намерим?

В началото сме били близко.

Сега е трудно да вървим един към друг.

И времето със разстоянията ни разделя.

 

...Разговори...разговори...

Неусетно сме потънали във тях.

Станали сме част от себе си

преди да се измерим.

И любовта е границата между нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбоко съм благодарен за поощрението, което ми давате, скъпи колеги по перо и приятели! Поощрение чрез коментари, оценяване и Любими. Всеки автор е щастлив да усети такава подкрепа. Това ме мотивира да пиша и занапред.
    Бъдете благословени!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Обреченост! Да се изгубим преди са сме се намерили или да се намерим когато сме се изгубим!?
  • Умно и въздействащо. На читателя, за нея не знам...
  • Настръхнах. Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...