В тази нощ, изпълнена със разкаяния, 

в която с топъл дъх е и студът, 

на стража пак, при границата край браздата, 

граничните наряди зорко бдят. 

Сънят прекъснат е.

Редът е мой в нощта 

да бъда до браздата. 

Снажен силует на часовой

издига ръст сред тъмнината. 

Измокрен от планинския порой, 

снегът замрежва зорките очи,

в ръцете стиска празен автомат, 

а врагът слухти, мълчи

и дебне тихо зад скалата.

Една табелка: “Забранено!” 

под тишината на усоите, чувам - трепти. 

Познат глас шепне:

"Ако усещаш, че тук си нужен, спри!".

По цигара ще запалим, 

в кръг ще се сдружим, 

пред песента ни стара 

кой пръв ще затъжи?... 

Заслушани във ветровете ще стоим,

с еднакви грижи и неволи,

гранично, бдително гнездо -

стража на мечтите голи.

Щом се върнеш у дома си,

след като при нас за кратко си се веселил, 

ще забравиш умората за себе си оставял 

и че с болката войнишка си живял.

Не спира да тече

сребристата река, дере пенливо, 

където щом припадне мрак

пристигат мълчаливо 

и скрити в лесовете пак, 

вървят през бури,

окъпани от хладните мъгли, 

несломени, гордо гледат

в лицето на бъдещи дни. 

И ние с тях в наряд, 

по върховете сини,

на пост ще стоим, 

да зейне, който види 

и да каже:

"Ето ги граничните орли!

Ти, наша светла свобода, виж!

Над твоя мирен полет, днес,

те бдят!".