В тази нощ, изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак, при границата край браздата,
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е.
Редът е мой в нощта
да бъда до браздата.
Снажен силует на часовой
издига ръст сред тъмнината.
Измокрен от планинския порой,
снегът замрежва зорките очи,
в ръцете стиска празен автомат,
а врагът слухти, мълчи
и дебне тихо зад скалата.
Една табелка: “Забранено!”
под тишината на усоите, чувам - трепти.
Познат глас шепне:
"Ако усещаш, че тук си нужен, спри!".
По цигара ще запалим,
в кръг ще се сдружим,
пред песента ни стара
кой пръв ще затъжи?...
Заслушани във ветровете ще стоим,
с еднакви грижи и неволи,
гранично, бдително гнездо -
стража на мечтите голи.
Щом се върнеш у дома си,
след като при нас за кратко си се веселил,
ще забравиш умората за себе си оставял
и че с болката войнишка си живял.
Не спира да тече
сребристата река, дере пенливо,
където щом припадне мрак
пристигат мълчаливо
и скрити в лесовете пак,
вървят през бури,
окъпани от хладните мъгли,
несломени, гордо гледат
в лицето на бъдещи дни.
И ние с тях в наряд,
по върховете сини,
на пост ще стоим,
да зейне, който види
и да каже:
"Ето ги граничните орли!
Ти, наша светла свобода, виж!
Над твоя мирен полет, днес,
те бдят!".
© Филип Филипов Всички права запазени