Не са планетите които да ни срещнат

и нито истините дето сме достигнали,

не е привличането в нечия значимост

защото всички сме почти-обикновени,

не е пространството между нещата

които всеки ден намират свое място,

или онази самота от тишината,

загледани във хоризонта от терасата, ..

и хората с които всеки ден откриваш

а казваш си, че всичко е до време,

вълшебствата в едни душевни приказки,

с които вярата се лъже, че е вечна,

и книгите които пишем,

навярно имайки какво да кажем,

очакванията за да има чудо

оглеждайки се в някому душата.

И днес навярно просто ще си кажа

че всичките ни чувства са дори излишни,

че никой не обича безрезервно,

и всичко се продава и купува,

но всъщност някъде ще продължа да крача,

във някаква незабележима участ,

и ще си вярвам че живота е възможен

в онази доброта с която помним.

И тъй, и без големи думи,

и без да търсим своята значимост,

ще продължиш във своето душевно скитане,

като със лодка някъде насред океана,

и може би, ще чакаш далечния си остров,

като мираж преди да се събуди изгрева,

рисуваме картини, за да ни има още,

и тъй живота идва и си отива.

(и .. https://youtu.be/xpZgtFhDbss)