Не са планетите които да ни срещнат
и нито истините дето сме достигнали,
не е привличането в нечия значимост
защото всички сме почти-обикновени,
не е пространството между нещата
които всеки ден намират свое място,
или онази самота от тишината,
загледани във хоризонта от терасата, ..
и хората с които всеки ден откриваш
а казваш си, че всичко е до време,
вълшебствата в едни душевни приказки,
с които вярата се лъже, че е вечна,
и книгите които пишем,
навярно имайки какво да кажем,
очакванията за да има чудо
оглеждайки се в някому душата.
И днес навярно просто ще си кажа
че всичките ни чувства са дори излишни,
че никой не обича безрезервно,
и всичко се продава и купува,
но всъщност някъде ще продължа да крача,
във някаква незабележима участ,
и ще си вярвам че живота е възможен
в онази доброта с която помним.
И тъй, и без големи думи,
и без да търсим своята значимост,
ще продължиш във своето душевно скитане,
като със лодка някъде насред океана,
и може би, ще чакаш далечния си остров,
като мираж преди да се събуди изгрева,
рисуваме картини, за да ни има още,
и тъй живота идва и си отива.
(и .. https://youtu.be/xpZgtFhDbss)
© Милена Василева Todos los derechos reservados