Не са планетите които да ни срещнат
и нито истините дето сме достигнали,
не е привличането в нечия значимост
защото всички сме почти-обикновени,
не е пространството между нещата
които всеки ден намират свое място,
или онази самота от тишината,
загледани във хоризонта от терасата, ..
и хората с които всеки ден откриваш
а казваш си, че всичко е до време,
вълшебствата в едни душевни приказки,
с които вярата се лъже, че е вечна, ...