28 нояб. 2024 г., 13:46

Гравитация

436 1 2

Виждал ли си как прашинка

танцува върху слънчев лъч?

Това е душата ми...

Виждал ли си как листенце

се рее със вятъра?

Това е сърцето ми...

Виждал ли си как камъче

смущава покоя на заспало езеро?

Това е умът ми...

Вечно съм във високото и в дълбокото. 

И все се опитвам да се заземя.

Проклета гравитация...

Кога ще ме победи!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!☺️
  • Този стих носи изяществото на далекоизточната поезия. Поздравление!
    П.П. Животът е форма на борба с гравитацията. Само антигравитацията може да се измъкне жива от живота!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...