Не чувствам липсата на неговите ласки
и когато го няма съм щастлива.
Колко още ще трябва да нося тази маска -
украсена, напарфюмирана, красива?
Когато другия погледна, ми се иска да съм сляпа,
защото влюбена съм в не този, в който трябва.
А една илюзия, мъж-мечта,
който никога няма да ми даде любовта.
Заспивам и събуждам се с мисълта за непознатия.
И чувството неприятно е,
защото обръщам се и виждам другия, познатия,
Който силно в мене влюбен е.
И завършвам с тази мисъл всеки ден,
мечтаейки за края на тези греховни времена,
мислейки кой за мен е отреден
и кого трябва да раня.
© Петя Все права защищены
И пиши, пиши, оглеждай се в себе си.