13 jun 2007, 22:57

Греховна

  Poesía
1.5K 0 2


Не чувствам липсата на неговите ласки

и когато го няма съм щастлива.

Колко още ще трябва да нося тази маска -

украсена, напарфюмирана, красива?

Когато другия погледна, ми се иска да съм сляпа,

защото влюбена съм в не този, в който трябва.

А една илюзия, мъж-мечта,

който никога няма да ми даде любовта.

Заспивам и събуждам се с мисълта за непознатия.

И чувството неприятно е,

защото обръщам се и виждам другия, познатия,

Който силно в мене влюбен е.

И завършвам с тази мисъл всеки ден,

мечтаейки за края на тези греховни времена,

мислейки кой за мен е отреден

и кого трябва да раня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мисли. Чувствай. Тогава ще разбереш.
    И пиши, пиши, оглеждай се в себе си.
  • Забрави го... Изброй си 100 неща, заради си струва да си с този, до когото спиш и 100 негативни качества на идола си...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...