20 авг. 2015 г., 23:40

Греховно

933 0 16

ГРЕХОВНО

                                     

 

Беше приседнала там, под дървото

и сякаш не бяхме заедно вчера,

изпитах същото чувство каквото

на Марс единствено дава Венера.

 

Погали ме с поглед по цялото тяло,

от нежност синя вълна ме заля,

докосна сърце с мечти отлетяло

в някаква друга странна земя.

 

Толкова близо с очи те усещах

бавно от теб отпивах с наслада

 и тази твоя усмивка насреща

на части пак ме разпада.

 

Да бъда с теб е греховно,

на сърцето как да го кажа?

С лъжливо чувство отровно

душата как да накажа?

 

 

Тайно за теб ще мечтае,

когато те чувства отново

и единствено теб ще желае

това сърце от олово!

 

 

 

                     20.08.2015 г.                                                  Велин Иванов Гюргаков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти невероятно много, много ЕЛ! Нямам думи да изразя колко щаслив ме прави твоя мил коментар! Аз няма да ти пожелавам да обичаш, защото виждам от стиховете ти, че го правиш с нежност и страст. Но ще ти отвърна със същото пожелание и ти да бъдеш обичана винаги! Благодаря ти за посещението и приятна вечер и на теб!
  • Благодаря ти Владислав! Радвам се, че поет като теб присъства на моите страници!
  • Ева, абсолютно си права! Както хората, така растенията и животните имат души и нужда от нашата любов! Видях вече, че и ти имаш нежна душа! Не би могло да бъде иначе, нали си творец...
  • Благодаря ви от сърце Белназ и Лиляна!
  • Прекрасен стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...