Греховно
ГРЕХОВНО
Беше приседнала там, под дървото
и сякаш не бяхме заедно вчера,
изпитах същото чувство каквото
на Марс единствено дава Венера.
Погали ме с поглед по цялото тяло,
от нежност синя вълна ме заля,
докосна сърце с мечти отлетяло
в някаква друга странна земя.
Толкова близо с очи те усещах
бавно от теб отпивах с наслада
и тази твоя усмивка насреща
на части пак ме разпада.
Да бъда с теб е греховно,
на сърцето как да го кажа?
С лъжливо чувство отровно
душата как да накажа?
Тайно за теб ще мечтае,
когато те чувства отново
и единствено теб ще желае
това сърце от олово!
20.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
