Грешка

Попива в мен отрова,
не помага храмската подкова.
Грешка.

Попива в мен отрова,
не помага храмската подкова.
Всичко свърши пак,
този път не беше рак.

Но пак ме отцелува,
отся плявата и ме преплува.
Заложихме на любов, а спечели ината,
затуй сега съм сам в кревата.

В сенките разхождах се,
скитах и подритвах листата.
Понякога виждаш слънцето,
през облаците, неочаквано.

Усещаш ли лъчите му или
залагаш на СПА-то.
Ам соу алоун,
почти колкото зимен найлон.

Усещаш ли любов да тече
във вените ти или не!?!?
Мога ли да те събудя,
дори да те разлюбя?

Скрежен ми остави живота,
заключи светлинката.
Беше красиво, нали?

Под сянката на нищетата
забравих си ината.
Поспрях и заплаках,
отдавна не го бях правил,
защо ли бях забравил.

За 20 стотинки купуваш
щастие за малко.
Сълзите попиваш,
жалък сополанко.

Когато чувствата са диви,
бъдещите усмивки излизат криви.
Ако е свикнала да и лазиш в краката,
не очаквай да ти топли кревата.

Не е виновна, а ти самият,
защото си кретен,
а не харабия ;)