20 авг. 2014 г., 15:04

Грешки човешки

679 0 3

"Грешки човешки!" – си казваш... Уви,

толкова често допускаме грешки!

Стане ли грешка, ще заболи.

Има и грешки фатални и тежки!

 

Пълен е с грешки този живот –

ето защо сме така безутешни

ние, децата грешни на Бог...

Може ли грешници да са безгрешни!

 

Радост и скръб, скръб и радост... Светът

тъй се върти, а животът минава!

Докато търсим верния път,

грешките вчерашни днес се забравят!

 

Грешки човешки!... Но можем нали

да си простиме простимите грешки!

От непростените грешки боли,

а пък е кратък животът човешки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "От непростените грешки боли,

    а пък е кратък животът човешки!"
    Поантата е много силна. За съжаление, точно това човек непрекъснато "услужливо " забравя, а не бива. Поздрав!
  • Казват, че "урока се повтаря докато не се научи"...

    Хареса ми стиха ти, Мариан.
  • Дали изобщо има непростими грешки!? Въпрос на сила е, мисля

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...