Aug 20, 2014, 3:04 PM

Грешки човешки

683 0 3

"Грешки човешки!" – си казваш... Уви,

толкова често допускаме грешки!

Стане ли грешка, ще заболи.

Има и грешки фатални и тежки!

 

Пълен е с грешки този живот –

ето защо сме така безутешни

ние, децата грешни на Бог...

Може ли грешници да са безгрешни!

 

Радост и скръб, скръб и радост... Светът

тъй се върти, а животът минава!

Докато търсим верния път,

грешките вчерашни днес се забравят!

 

Грешки човешки!... Но можем нали

да си простиме простимите грешки!

От непростените грешки боли,

а пък е кратък животът човешки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • "От непростените грешки боли,

    а пък е кратък животът човешки!"
    Поантата е много силна. За съжаление, точно това човек непрекъснато "услужливо " забравя, а не бива. Поздрав!
  • Казват, че "урока се повтаря докато не се научи"...

    Хареса ми стиха ти, Мариан.
  • Дали изобщо има непростими грешки!? Въпрос на сила е, мисля

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...