"Грешки човешки!" – си казваш... Уви,
толкова често допускаме грешки!
Стане ли грешка, ще заболи.
Има и грешки фатални и тежки!
Пълен е с грешки този живот –
ето защо сме така безутешни
ние, децата грешни на Бог...
Може ли грешници да са безгрешни!
Радост и скръб, скръб и радост... Светът
тъй се върти, а животът минава!
Докато търсим верния път,
грешките вчерашни днес се забравят!
Грешки човешки!... Но можем нали
да си простиме простимите грешки!
От непростените грешки боли,
а пък е кратък животът човешки!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
а пък е кратък животът човешки!"
Поантата е много силна. За съжаление, точно това човек непрекъснато "услужливо " забравя, а не бива. Поздрав!