Aug 20, 2014, 3:04 PM

Грешки човешки 

  Poetry » Phylosophy
466 0 3

"Грешки човешки!" – си казваш... Уви,

толкова често допускаме грешки!

Стане ли грешка, ще заболи.

Има и грешки фатални и тежки!

 

Пълен е с грешки този живот –

ето защо сме така безутешни

ние, децата грешни на Бог...

Може ли грешници да са безгрешни!

 

Радост и скръб, скръб и радост... Светът

тъй се върти, а животът минава!

Докато търсим верния път,

грешките вчерашни днес се забравят!

 

Грешки човешки!... Но можем нали

да си простиме простимите грешки!

От непростените грешки боли,

а пък е кратък животът човешки!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "От непростените грешки боли,

    а пък е кратък животът човешки!"
    Поантата е много силна. За съжаление, точно това човек непрекъснато "услужливо " забравя, а не бива. Поздрав!
  • Казват, че "урока се повтаря докато не се научи"...

    Хареса ми стиха ти, Мариан.
  • Дали изобщо има непростими грешки!? Въпрос на сила е, мисля
Random works
: ??:??