Всяка грешна обич се наказва
рано или късно със раздяла.
Тъй е програмирана- да спазва
строгите закони на морала.
Всяка грешна обич е отрова.
Капките и в кратери се пръсват.
В клещи на агония съдбовна
две сърца от бавна смърт издъхват.
Всяка грешна обич е садизъм.
Нужда да се къпеш с пръски лава.
Сила или слабост? Утопизъм?
Грешна обич... Има ли такава?