Грешни сме!
Във царството се Бог въздигна –
следи ни пак, следи ни пак.
И орис трънна, незавидна
повлича крак, повлича крак.
Закана иде тъмна, бурна –
потоп, пожарища, войни.
Днес нова болест ни катурва,
камбана мъртвите брои.
Беди безбройни ни тревожат,
тревожат ни от памтивек.
Потъпкал заповеди Божи,
греши библейският човек.
Наказван с тиф холера, чума
с модерни СПИН, ебола, рак,
човекът грешен хваща друма
с ковчежния си похлупак.
Ще трябва много да се молим,
на бавен огън да горим,
и маските да хвърлим долу,
телеца златен, тежък грим.
Когато гръм финален тресне
и мисленето променим,
ще слязат ангели небесни
с веста за мир над стелещ дим...
Във царството се Бог въздигна –
следи ни пак, следи ни пак,
останал си за нас енигма
с прехвалените рай и ад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
