Разпната съм между вас. Грях е двама да жадувам. Двамата - с еднаква страст, всеки миг борба да съществувам... ту със теб, ту с другия във страх. И нечестно е, но вече го допуснах. Грешница наричай ме сега, грях е! Мислите препускат като необязден кон в лудешки бяг и не виждам изход да отмина, ни от твйта заскрежена страст, ни от неговата обич невредима. Ще погубя себе си така. Грях е. Давай, накажи ме. И в падението си ще въвлека и вас с нищо незаслужили, освен с невъзмутимото доверие и недоверие през час, моето сърце е неделимо, затова едно и двама ви побра. Грешна съм пред теб, пред него и пред трима ни. Грешна съм отвътре цялата, даже и отвън личи ми. Накажи ме, зная, че боли, грешката непоправима, че светът направен е за двама - грешна съм, че моят е за трима.
Ако избереш единия, другия остава сам...
Ако отхвърлиш двамата, ти оставаш сама...
Сложно! Дори невъзможна игра!
Но по някога се случва и това!
Поздрави за стиха, Криси!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.