1.09.2007 г., 20:13

Грешница

1K 0 8
Разпната съм между вас.
Грях е двама да жадувам.
Двамата - с еднаква страст,
всеки миг борба да съществувам...
ту със теб, ту с другия
във страх.
И нечестно е,
но вече го допуснах.
Грешница наричай ме
сега,
грях е!
Мислите препускат
като необязден кон в лудешки бяг
и не виждам изход
да отмина,
ни от твйта заскрежена страст,
ни от неговата обич
невредима.
Ще погубя себе си така.
Грях е. Давай,
накажи ме.
И в падението си ще въвлека и вас
с нищо незаслужили,
освен с невъзмутимото
доверие и недоверие
през час,
моето сърце е неделимо,
затова едно и двама ви побра.
Грешна съм пред теб, пред него
и пред трима ни.
Грешна съм отвътре цялата,
даже и отвън личи ми.
Накажи ме,
зная, че боли,
грешката непоправима,
че светът направен е за двама -
грешна съм, че моят е за трима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дилема и при това трудна.Хубав стих.
  • Благодаря ви за съветите и за прекрасните коментари!
    Прегъщам ви всичките!
  • Труден избор!
  • Ако избереш единия, другия остава сам...
    Ако отхвърлиш двамата, ти оставаш сама...
    Сложно! Дори невъзможна игра!
    Но по някога се случва и това!
    Поздрави за стиха, Криси!
  • Мила,това не е живот!
    Говоря ти от собствен опит!
    Избери единия,нека"си почине"сърцето ти!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...