26 янв. 2007 г., 05:57

ГРЕШНИК

961 0 9

Нека Бог да ме съди накрая -

може би аз все още греша,

нека целия грях опозная,

нека ада си сам избера.

 

Да науча какво е успеха

 и какво е - да бъда презрян,

бих превърнал надеждата в дреха,

самотата си - в дим от тамян.

 

По човешки аз грешник съм, зная,

а не мога да бъда и друг -

щом мечтите ме носят към рая,

а живея във ада си тук.

 

Между тази дилема се люшкам.

Накъде ще ме тласне страстта?

А съдбата - развързано куче,

ме пресреща и връща в греха.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...