valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
26.01.2007 г., 5:57 ч.

ГРЕШНИК 

  Поезия
786 0 9

Нека Бог да ме съди накрая -

може би аз все още греша,

нека целия грях опозная,

нека ада си сам избера.

 

Да науча какво е успеха

 и какво е - да бъда презрян,

бих превърнал надеждата в дреха,

самотата си - в дим от тамян.

 

По човешки аз грешник съм, зная,

а не мога да бъда и друг -

щом мечтите ме носят към рая,

а живея във ада си тук.

 

Между тази дилема се люшкам.

Накъде ще ме тласне страстта?

А съдбата - развързано куче,

ме пресреща и връща в греха.

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е..Поздравления
  • Всеки човек е грешник-важното е навреме да се осъзнае!
  • Изпитанията на живота,
    премеждия без край ...
    Минаваме си през урока
    намираме и ад и рай.

    Прекрасен стих Валентин.

    Поздрав и усмивка.
  • Супер! Поздравления!
  • Харесвам как пишеш!
    Моите поздравления!
  • Да науча какво е успеха
    и какво е - да бъда презрян,
    бих превърнал надеждата в дреха,
    самотата си - в дим от тамян.
    * * *
    !!! Поздрави!
  • Отново нещо много истинско. Възхищавам се на твоя талант! И очаквам всеки следващ стих с нетърпение...
  • Всички грешки са човешки-
    важното, да не ги повтаряме)))
  • "бих превърнал надеждата в дреха,
    самотата си - в дим от тамян."
    Много добре си го казал!
    Хареса ми!
    Поздравления!

Предложения
: ??:??