Нима съм грешна, че мечтая
за капка споделена топлина?
Не търся обич! Аз просто зная,
че за мен не съществува тя!
Измислени светове си създавам -
отдавна аз съм си такава!
Явно обичам да се наранявам
и да карам сърцето си да страда.
Но как да забраня на мечтите си
път към щастието да намират?
Тъй както заповядах на очите си
в теб да спрат да се взират!?
Пълна глупачка съм, че мечтая
за толкова недостижими неща.
Не ми казвай - аз самата зная,
че невъзможно е всичко това.
Но грешни ли са мислите, които
витаят надълбоко в мен!
Които съм заключила и скрито
пресъздавам всеки ден?
Нима е грях едно неизвършено дело
и едни думи, които не изричам?
НЕ! И го заявявам най-смело:
не е грях тайно да обичам!
© Насето Все права защищены