Aug 5, 2015, 6:51 PM

Грешно 2

  Poetry » Love
915 0 3

Нима съм грешна, че мечтая

за капка споделена топлина?

Не търся обич! Аз просто зная,

че за мен не съществува тя!


Измислени светове си създавам -

отдавна аз съм си такава!

Явно обичам да се наранявам

и да карам сърцето си да страда.


Но как да забраня на мечтите си

път към щастието да намират?

Тъй както заповядах на очите си

в теб да спрат да се взират!?


Пълна глупачка съм, че мечтая

за толкова недостижими неща.

Не ми казвай - аз самата зная,

че невъзможно е всичко това.


Но грешни ли са мислите, които

витаят надълбоко в мен!

Които съм заключила и скрито

пресъздавам всеки ден?


Нима е грях едно неизвършено дело

и едни думи, които не изричам?

НЕ! И го заявявам най-смело:

не е грях тайно да обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Измислените светове биха могли да съхранят човешката психика. Иначе нещата не вървят на добре в този свят. Човек да стигне дотам, че да се пита дали е грях да обича и да мечтае за щастие. Мисля, че разбирам творбата. Браво.
  • Любовта не е грях, Наси!
  • Мечтай и обичай! Всеки го чака там, някъде една истинска, красива любов, въпрос на време е да я срещне! Хареса ми, поздрави.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...