От мисълта за теб изтръпвам цялата,
знам, грешно е, но те желая.
Със пръсти да докосваш кожата ми, бялата.
За тебе тайно си мечтая.
Да ме целунеш в два след полунощ,
в косите пръсти да заровиш.
И да стовариш цялата си мощ,
устата ми с целувки да затвориш.
Да ме прегръщаш силно до зори,
да искаш тайно да остана.
И да забравиш всичко и дори
да съм до теб, когато мен ме няма.
Ала мълчиш и нищичко не казваш,
и аз без глас говоря ти с любов.
Със погледа обаче ми подсказваш,
че ще ме искаш цял живот.
И аз такава страст жадувам,
да ме държи по цели нощи будна,
заспя ли, тебе те сънувам,
събудя ли се аз без... Ще лудна.
© Петя Петрова Все права защищены