15 авг. 2007 г., 22:14

Грим

848 0 1
 

Гримьорната, скована в лед,

Изгаря във цигарен грим,

А в огледалото по образа й блед,

Сълзи размазват разкошния и грим.

Защо стои сама?

Защо не си отива?

Зад сцената, обвита в тъмнина,

Защо лице с ръцете си закрива?

Нима на сцената не беше най-добрата,

Красива и грациозна в своята игра,

Нима на всеки зрител не плени душата,

Та тази вечер тя бе дяволски добра!

Примигва лампата лениво,

Очертава сенки във нощта,

А в огледалото й криво,

Разкъсва тя костюмите и хвърля ги в пещта.

Животът й е просто театър,

Живян сред хиляди, но в самота,

Загубила прегръдката на своя вятър,

Тя има сцената и нито капка топлота.

Изведнъж дочу се трясък

И заглъхна всичко пак,

Огледалото превърна се във пясък,

Изкуствената светлина - във мрак.

Гримьорната, скована в лед,

Обгръща цигарения кървав дим,

А в счупеното огледало по образа й блед

Слага й Смъртта от своя грим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • всеки малко или много носи този грим... лошото е да няма някой, пред когото да го свалиш.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...