15 ago 2007, 22:14

Грим

  Poesía
850 0 1
 

Гримьорната, скована в лед,

Изгаря във цигарен грим,

А в огледалото по образа й блед,

Сълзи размазват разкошния и грим.

Защо стои сама?

Защо не си отива?

Зад сцената, обвита в тъмнина,

Защо лице с ръцете си закрива?

Нима на сцената не беше най-добрата,

Красива и грациозна в своята игра,

Нима на всеки зрител не плени душата,

Та тази вечер тя бе дяволски добра!

Примигва лампата лениво,

Очертава сенки във нощта,

А в огледалото й криво,

Разкъсва тя костюмите и хвърля ги в пещта.

Животът й е просто театър,

Живян сред хиляди, но в самота,

Загубила прегръдката на своя вятър,

Тя има сцената и нито капка топлота.

Изведнъж дочу се трясък

И заглъхна всичко пак,

Огледалото превърна се във пясък,

Изкуствената светлина - във мрак.

Гримьорната, скована в лед,

Обгръща цигарения кървав дим,

А в счупеното огледало по образа й блед

Слага й Смъртта от своя грим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • всеки малко или много носи този грим... лошото е да няма някой, пред когото да го свалиш.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...