Гримьорната, скована в лед,
Изгаря във цигарен грим,
А в огледалото по образа й блед,
Сълзи размазват разкошния и грим.
Защо стои сама?
Защо не си отива?
Зад сцената, обвита в тъмнина,
Защо лице с ръцете си закрива?
Нима на сцената не беше най-добрата,
Красива и грациозна в своята игра,
Нима на всеки зрител не плени душата,
Та тази вечер тя бе дяволски добра! ...