dezideria (Диляна Данаилова) dezideria (Диляна Данаилова)
2
23 нояб. 2008 г., 23:06

Гробът...

1K 0 5

Моята къща,

някога строена.

Моята къща,

връща ме към спомена.

Моята стая,

едно легло.

Моята стая,

красиво место.

Моят прозорец,

виждам си гроба.

Моят прозорец,

мъка огромна.

Моят е гробът, дето лежи там в долината и тихо мълчи!

Вглеждам се в него и виждам останки...

Да! Моето тяло, погребано някога!

Поглеждам отново...

Но... какво е това?!?

Това там си ти! Да, не греша!

Каза, че с мене и в гроба ще си

и там те заварих до мен да лежиш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Данаилова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0