Гробът...
Моята къща,
някога строена.
Моята къща,
връща ме към спомена.
Моята стая,
едно легло.
Моята стая,
красиво место.
Моят прозорец,
виждам си гроба.
Моят прозорец,
мъка огромна.
Моят е гробът, дето лежи там в долината и тихо мълчи!
Вглеждам се в него и виждам останки...
Да! Моето тяло, погребано някога!
Поглеждам отново...
Но... какво е това?!?
Това там си ти! Да, не греша!
Каза, че с мене и в гроба ще си
и там те заварих до мен да лежиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Данаилова Все права защищены
