Моята къща,
някога строена.
Моята къща,
връща ме към спомена.
Моята стая,
едно легло.
Моята стая,
красиво место.
Моят прозорец,
виждам си гроба.
Моят прозорец,
мъка огромна.
Моят е гробът, дето лежи там в долината и тихо мълчи!
Вглеждам се в него и виждам останки...
Да! Моето тяло, погребано някога!
Поглеждам отново...
Но... какво е това?!?
Това там си ти! Да, не греша!
Каза, че с мене и в гроба ще си
и там те заварих до мен да лежиш!
© Диляна Данаилова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
