dezideria (Диляна Данаилова) dezideria (Диляна Данаилова)
2
23 nov 2008, 23:06

Гробът...

  Poesía » Otra
1K 0 5

Моята къща,

някога строена.

Моята къща,

връща ме към спомена.

Моята стая,

едно легло.

Моята стая,

красиво место.

Моят прозорец,

виждам си гроба.

Моят прозорец,

мъка огромна.

Моят е гробът, дето лежи там в долината и тихо мълчи!

Вглеждам се в него и виждам останки...

Да! Моето тяло, погребано някога!

Поглеждам отново...

Но... какво е това?!?

Това там си ти! Да, не греша!

Каза, че с мене и в гроба ще си

и там те заварих до мен да лежиш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Данаилова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0