(По спомени на Веселин Маринов)
На двора там, пред родната ми къща,
лозници вие старата асма.
Когато есен у дома се връщам,
по нея тежки гроздове висят.
Знам, повечето мама е обрала,
но тези е оставила за мен.
Искри в зърната сладост наедряла
и аз съм отдалече упоен...
Пак бързам портичката да отворя
и първо гледам старата асма.
О, колко много необрани гроздове! ...