2 апр. 2012 г., 11:32

Груб си... 

  Поэзия » Любовная
877 1 1

Да отидеш при него,

да протегнеш ръка.

Да се опиташ отново

да отвориш врата.

 

И да бъдеш отхвърлен,

и да бъдеш разбит,

и да бъдеш отново

в сивотата обвит.

 

Да се правиш, че вярваш

на сакати лъжи.

Да вървиш и да казваш,

че по-малко боли.

 

И като воин в тъмница

да не можеш пленен

да размахаш десница

в гняв безумен, свещен.

 

© Ралица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Последният куплет е от стихотворението на Димчо Дебелянов.
    В тъмница
    Димчо Дебелянов
    О, неволя - да крееш,
    на неволите раб,
    да възпламваш и тлееш -
    ту всесилен, ту слаб.

    Тук обжегнат от зноя,
    там помръзнал в студа,
    надломяван от своя
    и от чужда вражда.

    Да тъгуваш по скрити,
    неизгрели сълнца,
    сам понесъл тъгите
    на мильони сърца.

    Като воин в тъмница
    да не можеш - пленен,
    да развърнеш десница
    в гняв безумно-свещен.
Предложения
: ??:??