И днес Аз разума си губя,
денят е мрачен и суров,
минутите ми се струват тъй дълги,
кога ще дойдеш при мен, Любов?
В лудостта си се лутам,
кристалите в очите ми горят,
без дъх от огъня оставам,
но се връщам за пореден път.
Нощта тихо с мен остава,
поглъща мракът светлите лъчи
и ето, пак изпадам в забрава,
гушната в меките възглавници. ...