13 нояб. 2008 г., 15:34

Губя

1.4K 0 8
 

И чувствата си в рими да излея,

не ще отворя райските врати.

Не ме допусна в твоя свят да влезя -

химера се оказа ти!

 

 

Молех се като обречена за нежността ти;

Воювах като рицар за плътта.

единствено, останало ми след сълзите,

е болката, че губя в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет!Болка е, ама минава. Като губим, не значи, че сме губещи... Усмивки!
  • Чудесен стих, макар и тъжен.
  • Благодаря! Думите ви ме зареждат с надежда, че няма порив останал без отзвук. Дано така се случва и с чувствата! Желая ви добро здраве и страст за ........писане.
  • Много хубав стих!
    Много истински!
    Поздравления и добре дошла, Боби!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
    Прегръдка!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...