13 нояб. 2008 г., 15:34

Губя

1.4K 0 8
 

И чувствата си в рими да излея,

не ще отворя райските врати.

Не ме допусна в твоя свят да влезя -

химера се оказа ти!

 

 

Молех се като обречена за нежността ти;

Воювах като рицар за плътта.

единствено, останало ми след сълзите,

е болката, че губя в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет!Болка е, ама минава. Като губим, не значи, че сме губещи... Усмивки!
  • Чудесен стих, макар и тъжен.
  • Благодаря! Думите ви ме зареждат с надежда, че няма порив останал без отзвук. Дано така се случва и с чувствата! Желая ви добро здраве и страст за ........писане.
  • Много хубав стих!
    Много истински!
    Поздравления и добре дошла, Боби!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
    Прегръдка!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...