13 nov 2008, 15:34

Губя

1.4K 0 8
 

И чувствата си в рими да излея,

не ще отворя райските врати.

Не ме допусна в твоя свят да влезя -

химера се оказа ти!

 

 

Молех се като обречена за нежността ти;

Воювах като рицар за плътта.

единствено, останало ми след сълзите,

е болката, че губя в любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет!Болка е, ама минава. Като губим, не значи, че сме губещи... Усмивки!
  • Чудесен стих, макар и тъжен.
  • Благодаря! Думите ви ме зареждат с надежда, че няма порив останал без отзвук. Дано така се случва и с чувствата! Желая ви добро здраве и страст за ........писане.
  • Много хубав стих!
    Много истински!
    Поздравления и добре дошла, Боби!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
    Прегръдка!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...