Nov 13, 2008, 3:34 PM

Губя

  Poetry » Love
1.4K 0 8
 

И чувствата си в рими да излея,

не ще отворя райските врати.

Не ме допусна в твоя свят да влезя -

химера се оказа ти!

 

 

Молех се като обречена за нежността ти;

Воювах като рицар за плътта.

единствено, останало ми след сълзите,

е болката, че губя в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет!Болка е, ама минава. Като губим, не значи, че сме губещи... Усмивки!
  • Чудесен стих, макар и тъжен.
  • Благодаря! Думите ви ме зареждат с надежда, че няма порив останал без отзвук. Дано така се случва и с чувствата! Желая ви добро здраве и страст за ........писане.
  • Много хубав стих!
    Много истински!
    Поздравления и добре дошла, Боби!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
    Прегръдка!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...