*** ("Гурбет")
***
Толкова навътре си във мен...
Понякога забравям, че те има.
Но ти възкръсваш нова всеки ден -
ефирна, нежна и неуловима.
Толкова навътре си във мен,
че те усещам като полъх древен.
И както Пагане предрече: Ден! -
така те виждам - закичена със невен.
Но ти възкръсваш, Обич моя.
И си до мен!
Ще ме запазиш от пороя
на свои-чужди, чужди-свои,
дорде ни навести покоят.
Толкова навътре съм във теб...
17 Декември 2002, Ломбо Есте
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Дончев Все права защищены
