*** ("Гурбет")
***
Толкова навътре си във мен...
Понякога забравям, че те има.
Но ти възкръсваш нова всеки ден -
ефирна, нежна и неуловима.
Толкова навътре си във мен,
че те усещам като полъх древен.
И както Пагане предрече: Ден! -
така те виждам - закичена със невен.
Но ти възкръсваш, Обич моя.
И си до мен!
Ще ме запазиш от пороя
на свои-чужди, чужди-свои,
дорде ни навести покоят.
Толкова навътре съм във теб...
17 Декември 2002, Ломбо Есте
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
