И тази юлска буря ще утихне,
макар че вън проливен дъжд вали!
Чуй –
мълниите надалече стихват,
пронизали небето със стрели...
Но нека пак залива със порои
света
настръхналият летен ден!...
Глава склонила на гърдите мои,
прегръщам те...
ти гушваш се до мен...
и нежно гука обичта ти млада –
на гургулица с влюбени очи!...
Водовъртежно
времето пропада
и улиците стават на реки...
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены