6 янв. 2024 г., 14:53

Гъдел

1K 3 4

Гъдел ме е, братче

любовта ме гъдилка

в едно горско храстче

близо до горилка.*

 

Без любов не мога, 

защото е хубава.

Но нявга носи изнемога

дори навярно глупава.

 

Хубаво чувство знам

и желано безкрайно,

но не ме е срам

и го желая тайно.


––––––––––––––––––––

*горилка е вид маймуна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кух Пън Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

22 место

Комментарии

Комментарии

  • Голям комплимент ми направи, благодаря ти, Павлинке
  • Много ми харесва, понеже емоциите ми в момента препокриват темата на произведението. Особено последната строфа… наизустих я и сега постоянно си я повтарям 🙂
  • благодаря, Ники тоя път не тръгвам с нагласата да спечеля, но ще видим какво ще стане..
  • Успех, Пънчо!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....