17 окт. 2013 г., 12:46

Гълъбчета бели 

  Поэзия » Любовная
1038 0 21

Две гълъбчета бели

от нейде долетели

на покрива подскачаха на "дама",

под слънчеви лъчи

примигваха с очи

в забавната игра за двама.

Наблизо вятър стар - 

натрапникът клюкар,

покашлящ си редеше броеница,

поиска в миг и той

да скача до безброй

в слънчевата чудна ръченица.

В тази синя шир

яви се богатир -

дъждът надул фанфарите за песен,

играта развали

и почна да вали,

запляска в керемидите унесен.

Сред капките вода

се сгушиха в дъжда

две мокри птици - гълъбчета бели,

валеше ги любов

с вълшебния си зов

и марш заля улуци зажаднели.

Надничах до нощта,

откраднах си мечта -

любовен дъжд такъв да ни измокри,

но ти далеч си знам,

а аз съм тук и сам -

сълза угасна в уличните локви...

© Красимир Трифонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??