Гълъбчета бели
Две гълъбчета бели
от нейде долетели
на покрива подскачаха на "дама",
под слънчеви лъчи
примигваха с очи
в забавната игра за двама.
Наблизо вятър стар -
натрапникът клюкар,
покашлящ си редеше броеница,
поиска в миг и той
да скача до безброй
в слънчевата чудна ръченица.
В тази синя шир
яви се богатир -
дъждът надул фанфарите за песен,
играта развали
и почна да вали,
запляска в керемидите унесен.
Сред капките вода
се сгушиха в дъжда
две мокри птици - гълъбчета бели,
валеше ги любов
с вълшебния си зов
и марш заля улуци зажаднели.
Надничах до нощта,
откраднах си мечта -
любовен дъжд такъв да ни измокри,
но ти далеч си знам,
а аз съм тук и сам -
сълза угасна в уличните локви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
