4 нояб. 2020 г., 12:13  

Hадявайте си маските! Веднага!

415 4 6

Живейте, нека е кристален купола,
под него ще е ярка светлината.
Ако сучайно нокът сте си счупили -
трагедия и повод за войната,

 

която водим пак сами със страшното
и яростно извъртаме нещата.
И дистанционно в орбита сме лашнати,
сгрешили перманетно двата щата,

 

че ако пукне волът на комшията,
то мечка и у нас ще затанцува.
Когато си в проблеми, чак до шията -
невидимото, хич не съществува.

 

И кондензат от страховете дишаме
и в миша дупка паника ни свира.
Поетът пак самотен и излишен е -
той клада е. Изгаря...Не умира.

 

И търси смелост и надежда, в грешните
уверен е, че Господ им помага.
Ако без купола сте и го срещнете -
надявайте си маските! Веднага!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Юри. Отричаме наличието на вируса, Робърт, държим се безотговорно, а всъщност имаме хиляди маски. Меркантилни и отчуждени, се "пазим" от искрените и чистосърдечни хора. И с право - различните са заразни...
  • Аз не го разбрах това стихотворение...Да не се страхуваме от Коронавируса ли? Смисълът е, че страховете от този вирус са преувеличени? Съжалявам, просто не разбрах.
  • Ако пробвам директно с чинелите, сенсей, дали ще се получи?
  • Ако някой лицемер е постоянно с маска, какво трябва да сложи?
    Хареса ми - смислено и музикално. Като ударен ритъм на барабанни палки по главата.
  • Дени . Духът отдавна е изпуснат, Валенце, сега се опитват да го натикат в душите ни.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...