4.11.2020 г., 12:13  

Hадявайте си маските! Веднага!

413 4 6

Живейте, нека е кристален купола,
под него ще е ярка светлината.
Ако сучайно нокът сте си счупили -
трагедия и повод за войната,

 

която водим пак сами със страшното
и яростно извъртаме нещата.
И дистанционно в орбита сме лашнати,
сгрешили перманетно двата щата,

 

че ако пукне волът на комшията,
то мечка и у нас ще затанцува.
Когато си в проблеми, чак до шията -
невидимото, хич не съществува.

 

И кондензат от страховете дишаме
и в миша дупка паника ни свира.
Поетът пак самотен и излишен е -
той клада е. Изгаря...Не умира.

 

И търси смелост и надежда, в грешните
уверен е, че Господ им помага.
Ако без купола сте и го срещнете -
надявайте си маските! Веднага!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Юри. Отричаме наличието на вируса, Робърт, държим се безотговорно, а всъщност имаме хиляди маски. Меркантилни и отчуждени, се "пазим" от искрените и чистосърдечни хора. И с право - различните са заразни...
  • Аз не го разбрах това стихотворение...Да не се страхуваме от Коронавируса ли? Смисълът е, че страховете от този вирус са преувеличени? Съжалявам, просто не разбрах.
  • Ако пробвам директно с чинелите, сенсей, дали ще се получи?
  • Ако някой лицемер е постоянно с маска, какво трябва да сложи?
    Хареса ми - смислено и музикално. Като ударен ритъм на барабанни палки по главата.
  • Дени . Духът отдавна е изпуснат, Валенце, сега се опитват да го натикат в душите ни.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...