Живее някъде дълбоко в мен
най-дребничкият рицар на земята.
Той с мелници воюва всеки ден
и плащ от думи нощем се намята.
Той коня си възсяда като мъж,
по мъжки пие, пее и прегръща.
Умирал и възкръсвал неведнъж,
душата му е все една и съща.
Сто санчовци фалшиви отболял,
не се бои да пада и да губи.
Боли го лицемерната им жал,
светът им – за лъжливи и за груби.
За някои добър, за други лош,
не се стреми съвсем да се хареса,
дори да му напомня всяка нощ
луната, че роден е за принцеса.
В очите му живеят сто вини,
в душата му любов гори и свети
и знае – няма да я замени,
за хиляди принцески тоалети.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Толкова силно въздействие
на толкова дребничкия рицар
в теб! Ти си ГОЛЯМА точно с
този твой рицар и таланта в него!