24 мая 2018 г., 21:55

Хайбун

599 1 2

                                                 Дете и хоризонт


    Едно малко момче изучи буквите. На другия ден помоли майка си да го запише в градската библиотека. Влюби се в аромата на книгите, в извивката на буквичките и в чудните картинки, които разкриваха вълшебни светове. Започна редовно да взема книжки и след всяка прочетена страница научаваше нови и нови неща, които правеха неговия свят все по-голям, а хоризонта все по-далечен. Така неусетно детето стана младеж. Докато неговите връстници се интересуваха от ставащото на тяхната улица или в техния град, той гледаше към звездите.
 
           *  *  *
безкраен хоризонт -
мъглата към върха се губи
в слънчево утро
 
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлан Тонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...