24 мая 2018 г., 21:55

Хайбун

600 1 2

                                                 Дете и хоризонт


    Едно малко момче изучи буквите. На другия ден помоли майка си да го запише в градската библиотека. Влюби се в аромата на книгите, в извивката на буквичките и в чудните картинки, които разкриваха вълшебни светове. Започна редовно да взема книжки и след всяка прочетена страница научаваше нови и нови неща, които правеха неговия свят все по-голям, а хоризонта все по-далечен. Така неусетно детето стана младеж. Докато неговите връстници се интересуваха от ставащото на тяхната улица или в техния град, той гледаше към звездите.
 
           *  *  *
безкраен хоризонт -
мъглата към върха се губи
в слънчево утро
 
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлан Тонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...