Не беше мирно време. Не, не беше.
Усмивката на вятъра бе зла.
Под ледовете тънки всичко вреше,
замръзваха сълзите на сърна.
А някой си наливаше ракия –
не беше греяна, но бе първак.
Отровна като тежка орисия…
Като слухът за онзи единак.
След трета чаша, знам, ще го отстрелят.
Внезапно, тоест, придобили мощ.
Ще бъде, вероятно, след вечеря.
Ще вият псета, давещи се в злост. ...