Крехки ореоли
Не беше мирно време. Не, не беше.
Усмивката на вятъра бе зла.
Под ледовете тънки всичко вреше,
замръзваха сълзите на сърна.
А някой си наливаше ракия –
не беше греяна, но бе първак.
Отровна като тежка орисия…
Като слухът за онзи единак.
След трета чаша, знам, ще го отстрелят.
Внезапно, тоест, придобили мощ.
Ще бъде, вероятно, след вечеря.
Ще вият псета, давещи се в злост.
Ще навлекат онези вакли кожи,
което е сравнимо с ореол.
Ще го примамят с агнета. Под ножа.
От раните му ще се сипе сол.
Като бръшлян са вкопчени в живота.
Не хайка, Боже, а пиянска сган.
Спектакъл е това… за идиоти.
Изпълнен с кръв. И жертви. За курбан.
***
Разделно време беше. На омраза.
Реките търсят нови брегове.
В една такава вечер… предполагам(!)
в Париж отпиват младо божоле.
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
