13 апр. 2014 г., 00:16

Хайку

938 0 3

Тревожна мисъл-

остра игла пронизва

ума и сърцето.

 

        ***

 

Изкачвам връх.

Стигнах до небето.

Изгуби се върха.

 

       ***

 

Лодка в морето

гони хоризонта син.

Ще се върнеш ли?

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти мила, отдавна не съм те срещала
    тук ! Чудесни празници и на тебе!
  • Харесах и то много!!!
    Браво!
    Радвам се, че те открих, имам слабост към хайку, особено към сполучливите, каквито са твоите

    Светли Великденски празници!!!
  • харесах

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...