13.04.2014 г., 0:16

Хайку

935 0 3

Тревожна мисъл-

остра игла пронизва

ума и сърцето.

 

        ***

 

Изкачвам връх.

Стигнах до небето.

Изгуби се върха.

 

       ***

 

Лодка в морето

гони хоризонта син.

Ще се върнеш ли?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти мила, отдавна не съм те срещала
    тук ! Чудесни празници и на тебе!
  • Харесах и то много!!!
    Браво!
    Радвам се, че те открих, имам слабост към хайку, особено към сполучливите, каквито са твоите

    Светли Великденски празници!!!
  • харесах

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...